„Преди няколко дълги месеца Ария и Леми я бяха сътворили заедно. Беше в една спокойна зимна вечер, в която часовете прелитаха неусетно, понесени от повея на любовта помежду им. Бяха откъснали малко клонче от едно дърво, премервайки го с малкото ходило на Ария. Така можеха да я скрият в обувката й, в случай че срещнат недоброжелатели. Ала съвсем не подозираха, че врагът е близо, прекалено близо, приютил се в глоилската мощ. И така около клончето увиха специални листа – от любимото им дърво, наречено алус. То беше средно по височина растение, с широка клонова шапка и с големи червени листа. През зимата листата на дървото се разлистваха само когато две обичащи се създания приседнат заедно до него. В тази вечер на взаимно сътворение Ария и Леми призоваха Макрос, вливайки магията на усещанията си един към друг. Те бяха толкова силни, че Създателят мигновено изпрати милиарди блясъци, отдавайки ги на магическото им изобретение. „
– откъс от разказа „Ария и Леми“