Потупваш ме по рамото
и леко отмяташ прахта от раменете ми –
товарът на миналото започна да изпада.
Дисагите ми натежават, ще поседна да почина.
Жаждата ме напира и искам да отмия,
глътка въздух за мислите си да открия.
Потупваш ме по рамото
и изведнъж се събуждам, с отворени очи бях заспала.
Ето, сега те виждам. Картината е бяла.
Знаме на мира развявам…пред себе си.
Аз зная, че прахта ще падне от косите ми,
когато преживея, че дисагите съм носила,
без да смея да ги преодолея…
– Ария, март 2022 г.