Skip to main content
ПАНИРАНА КОПРИВА С ЧЕСНОВ СОС

ПАНИРАНА КОПРИВА С ЧЕСНОВ СОС

ПОРЦИИ:

2

порции
ВРЕМЕ ЗА ПРИГОТВЯНЕ:

50

минути
ПОДГОТОВКА НА КОПРИВАТА:

1

час

"Когато копривата не жари, а гали небцето." - тогава запретваме ръкави и си приготвяме хрупкава пролетна вечеря с панирана коприва, потопена в чеснов сос. За първи път опитах коприва като дете, когато бях на гости при роднини в Стара Загора. Една мила баба беше направила каша с коприва, сирене и не знам дали имаше още нещо. Спомням си обаче скептицизма, с който надигах лъжицата, за да опитам това зелено странно "нещо" в чинията. Тогава със сигурност не съм си и помисляла, че след време ще имам вдъхновение да експериментирам кулинарно и с коприва. 😊

Миналата година за втори път опитах коприва - да, не се шегувам! Това са двата ми съзнателни случая, в които консумирам този пролетен дар. Един ден бяхме в градината с майка ми и действахме по задачите по поддръжка на растенията и реколтата. Слънцето печеше, лятото бе в разгара си. Тогава с бодра стъпка и усмивка към нас се приближи баба Витка, която ни почерпи с туко-що приготвена панирана коприва. 🌞 Взех си едно парче, второ, трето... Нямаше как да продължа и затова си запазих тази вкусна идея за хапване в топлото време.

Ето че дойде и моментът да я реализирам! Рецептата е подходящо пролетно предястие за Вашите близки и гости - копривата е лека храна и ще се съчетае чудесно с основно ястие. Реших да използвам маскарпоне в панировката, защото като млечен продукт няма проблем да се добави към киселото мляко и ми беше интересно как ще се получи. Е, очакванията ми бяха оправдани и надминати.

Панираната коприва стана хрупкава, ефирна, приятна и леко особена при допира с небцето, но все така вкусна за мен и връщаща ме в онези моменти - единият на предразсъдък и дистанцираност на малката Бети, която още не подозира за кулинарните си стремежи. И другият - при ентусиазма и изследователския порив на младото ми зряло Аз, което попива от света и иска да го пресъздаде, да запечата споделените, малки моменти.

Споделете своя малък момент с моята рецепта за панирана коприва с трохи панко и поднесете с домашен чеснов сос. Нека Ви е сладко! ❤️

ПРОДУКТИТЕ:

  • за панировката:
  • 20 листа от коприва

  • 130 г кисело мляко

  • 70 г маскарпоне

  • ½ ч.л. амонячна сода

  • 4 яйца

  • 2 с.л. зехтин

  • 200 г трохи панко

  • 4-5 с.л. червен пипер

  • хималайска сол на вкус

  • черен пипер на вкус

  • за чесновия сос:
  • 300 г кисело мляко

  • 60-70 г майонеза

  • 6-7 скилидки чесън

  • 1 с.л. зехтин

  • копър

  • черен пипер на вкус

  • хималайска сол на вкус

ПРИГОТВЯНЕТО:

  • Подготовка на копривата:
  • Измийте старателно всички листа от коприва. Накиснете ги в студено вода за около един час. По този начин ще падне прах или други замърсявания, които са се насложили върху бодличките на копривата. Разбира се, може да пропуснете накисването и директно да преминете към следващата част.
  • Панировката:
  • В една купа разбийте яйцата, сипете около 2 с.л. зехтин и разбъркайте отново.
    В друга - смесете киселото мляко, маскарпонето и амонячната сода.
    В трета - смесете трохите панко с червения пипер, черния пипер и солта.
  • Загряваме фурната на 200°C без вентилатор.
  • Всяко листо от коприва се потапя първо в яйцето, после в млечната смес и накрая в трохите. Подреждаме ги върху тава, постлана с хартия за печене.
  • Печем за около 15 минути или до златиста коричка. През това време можем да си приготвим и домашния чеснов сос.
  • Чесновият сос:
  • Нарязваме на ситно скилидките чесън и копъра.
  • Смесваме ги с всички останали продукти до хомогенна смес.
  • Поднасяме готовата панирана коприва с чесновия сос и хапваме с наслада.

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

  • Сложете си нитрилни или други кухненски ръкавици, за да не Ви ожари копривата.
  • Можете и да пържите копривата, но аз лично предпочитам да не използвам толкова мазнина. Именно затова сложих малко зехтин в яйцата.
  • Можете да използвате само кисело мляко за панировката, ако нямате маскарпоне.
  • Заменете амонячната сода с обикновена, ако нямате такава.

„Когато копривата не жари, а гали небцето.“