Болярската душа е пъстра,
посреща извисена любовта,
по калдъръми спомени препускат
и движиш се нагоре в паметта.
Гледа сякаш е позната,
в крепостта е заключила суетата,
по чаршията се носи,
творчество навсякъде да положи.
Гъмжи от млада буйна кръв,
поела по културен път,
а вкусните ордьоври
са ситост за глада.
Парадът тържествено минава,
в сърцето си пазя красотата.
Българският дух усещам
и в историята наоколо се оглеждам.