Моите деца са тези цветя.
Протягам ръка, погалвам едва.
Толкова крехки с нежни листа,
пораснаха вече, пробиха пръстта.
Моите цветя ме карат да мечтая,
спирам се до тях, ах, как искам да призная,
сърцето ми вълнува се от теб,
иска да те побере в куплет.
Животът изграждаме с добро,
душите ни са нашето стебло,
от нея пием своята съдба,
очакваме да сме щастливи в света.
Красиви са и толкова щастливи,
че има кой редовно да ги полива.
Докосвам се до тяхната ръка,
взимам си от тях радостта.