Гората ни обгръща
в сгушено селце,
празникът превръща
във весело сърце.
Реката спуска
своите гласове
и ни призовава
щастливи заедно да сме.
Слънцето прокрадва
своите лъчи,
нежно ме погалва,
ала все мълчи.
Силата му е голяма,
дава топлина,
тъй както двама
се прегръщат под дъжда. 🌲