ЧИА С ОВЧЕ КИСЕЛО МЛЯКО И КРУШИ

Мисля, че заобичах крушите в последната есен преди да си отиде. Тогава всичко покрай него беше много вкусно. Срещите ни с него преди този период бяха редки, а жестовете му към нас - много мили и запомнящи се. В последните месеци той имаше нужда от грижи и започнахме да го виждаме по-често. Или може би просто бях започнала да съхранявам спомени като по-съзнателен човек. Знам само че някъде тогава се свързах емоционално с него и с тази така специална за мен круша. Обожавах да си откъсна директно от дървото плод и да го хапвам на припек слънце, още докато плевим тревата и копаем градината с майка ми. А той седеше кротко на стола, подпрян на своята патерица, вгледан в нас.

Крушата на дядо ми остана най-любима и до днес и въпреки неговата липса, тя още е жива.

Дванадесет години по-късно аз все още очаквам с притихнало вълнение и нетърпение да видя напъпилата круша, питам за нея, чакам да узрее и я бера внимателно. След като дядо си отиде, тя имаше период, в който беше се разболяла и не раждаше много. Но пък се появи фиданка и сега е още по-богата. Обичам крушовото дърво на дядо ми. То е сякаш своеобразен корен на рода, който не може да бъде изкоренен просто така, а когато се грижиш за него, е сигурно, че ще продължиш да поддържаш духа жив.

Иронично или не, градината на дядо днес е много по-цветна, много по-жива от преди. Майка ми се грижи много за нея и съм й благодарна. Когато мога й помагам, защото и за мен е удоволствие да давам грижите си на дърветата, на растенията и цветята. Да се грижа за живота, да го поливам и да го изграждам.

През последната есен крушата отново беше много плодородна, толкова красиви бяха натежалите клони на растежа. И така идва човешката ръка и привързаност, за да помогне на клоните да се възстановят и да се върнат в изходна позиция...и после пак да раждат.

С тази реколта круши създадох моя интерпретация на чиа с кисело мляко и то не какво да е, а овче мляко! Да, имахме домашно овче мляко, което не миришеше и беше много вкусно. Заедно с крушите се съчетаха чудесно! Смесени с още няколко полезни продукта, се получи една приятна и лека чиа закуска с овче кисело мляко. Който не обича овче мляко, може да го замени с биволско или със заквасена сметана.

Пожелавам на всеки от Вас да обикне поне едно дърво така. Да се грижи за него. Да го мисли. Да помни какво е всъщност "Дървото на живота", за да остави и след себе си храна за потомците си.